Здраве

Show_polykistikes
Здраве

Поликистозните яйчници: Важни стъпки за тяхното лечение

Нектария Каракоста

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните хормонални разтройства при жените в детеродна възраст.  Много жени даже не знаят, че страдат от това заболяване.  На какво се дължи то и как се лекува? Какви проблеми може да предизвика? Акушер-гинекологът д-р Панайотис Ксиромеритис  отговаря на нашите въпроси за синдрома, за който е чувала всяка жена.

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници?
"Поликистозни яйчници" е един доста несполучлив термин. Правилното наименование на това заболяване е "Синдром на поликистозните яйчници" (СПЯ). И когато в медицината говорим за този синдром имаме предвид множеството симптоми, които се проявяват в различни органи и системи на организма.  В световен мащаб от синдром на поликистозните яйчници (Polycystic Ovary Syndrome PCOS) страдат 10-15% от жените.  За първи път заболяването е описано през 1935 г. от лекарите Щайн и Левентал. Страдащите от синдрома проявяват следните симптоми:

- Поликистозна морфология на яйчниците, която се диагностицира чрез ултразвук.

- Разстроен месечен цикъл (олиго и/или ановулация).

- Хиперандрогенизъм (акне и/или прекомерно окосмяване на лицето, гръдния кош, корема, бедрата, но и диагностициран биохимичен хиперандрогенизъм).

На какво се дължи синдромът? Колко често се появява?
Причините за появата му са генетични, но все още не е открит механизмът на наследствената предразположеност.  Комбинацията между генетичната предразположеност с други фактори, главно свързани с начина на живот, като наднорменото тегло, определя до голяма степен симптоматиката.
Както отбелязах по-горе, от СПЯ страдат около 10-15% от жените по света.  По данни на Световната здравна организация от синдрома страдат 116 милиона жени по света (изследването е направено през 2010 г.), като трябва да се отбележи, че при около 70% от пациентите заболяването се диагностицира със закъснение.

Какви са симптомите? Винаги ли са забележими?
Основните симптоми на синдрома са:

- нередовен месечен цикъл и/или липсата на такъв

- нередовна овулация и/или липсата на такава

- намалена фертилност (трудно забременяване, спонтанни аборти)

- нежелано прекомерно окосмяване на тялото или лицето

- мазна кожа и акне

- тънък косъм или косопад (алопеция)

- проблеми с теглото: затлъстяване, внезапно покачване на телесното тегло или трудно отслабване

- захарен диабет

- повишени нива на холестерол

- хипертония

СПЯ влияе на жените по различни начини, следователно не всяка жена, която страда от синдрома, проявява всички гореспоменати симптоми.  Обикновено се наблюдава съчетание на 2 или 3 симптома.  При някои проявленията на синдрома може да са по-леки, а при други по-тежки и в много по-остра форма. Симптомите обикновено се появяват с навършването на пълнолетие, но при много жени липсват до 25-та година.Установено е, че СПЯ е свързан с метаболитния синдром. Изследвания[1] показват, че до 50% от жените със СПЯ, страдат и от метаболитен синдром, при който се наблюдава поява на хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия и висцерално затлъстяване (около кръста).
Също така е установено, че множество жени със СПЯ имат инсулинова резистентност[2]. Т.е. тъканите в тялото са резистентни на действието на инсулина, като в резултат панкреасът е принуден да произвежда повече инсулин. Инсулинът играе ключова роля за запазване нивата на глюкозата в кръвта (кръвната захар).

Жените със СПЯ обикновено имат по-високи нива на тестостерон от обичайните, което от своя страна води до появата на симптоми като окосмяване, акне и андрогенно затлъстяване. Тестостеронът е основния андроген в женския организъм и се синтезира от яйчниците. Тестостеронът влияе на женския организъм (либидо, окосмяване и др.) като една част от него се превръща в естроген, който е основният женски хормон.

Може ли синдромът да предизвика безплодие?
СПЯ, поради разстройството на овулацията, което предизвиква, може да повлияе и на плодовитостта. С други думи жените, която страдат от синдрома, не произвеждат зрял фоликул всеки месец, в резултат на което не е възможно и забременяване.  Безплодието, което е причинено от СПЯ, може да бъде излекувано с подходящата терапия. По-конкретно, гинекологът може да предпише лечение за предизвикване на овулация.

Как е свързан СПЯ с промените в теглото, които са проблем при жените?
Не са налице ясни доказателства за това дали СПЯ предизвиква затлъстяването или обратното. Всички знаем, че има жени с наднормено тегло, които не страдат от СПЯ, както и слаби жени, които страдат от него. Във всеки случай обаче загубата на тегло (дори и само 10%) може сама по себе си да подобри състоянието на месечния цикъл и плодовитостта.  Също така предпазва до определена степен от дълготрайните усложнения на метаболитния синдром, а именно диабетът и хипертонията.

Стресът играе ли роля за появата на синдрома?
Стресът има нервно-хормонални проявления и в този смисъл със сигурност влияе на симптоматиката на метаболитния СПЯ. По-конкретно, кортизолът, основния хормон на стреса, влияе на гликемичния баланс и води до инсулинова резистентност, която от своя страна води до СПЯ. Стресът влошава също така хормоналния баланс, който така или иначе е нарушен при жените със СПЯ.

Какво е лечението на СПЯ?
За справяне със СПЯ е необходимо систематично наблюдение и предписване на медикаментозно лечение от лекуващия гинеколог. В случаите, когато имаме сериозно нарушение на месечния цикъл, изразяващо се в по-малко от 4 цикъла за период от 1 година, противозачатъчните хапчета са тези, които регулират цикъла и предпазват от ендометриална хиперплазия. В случай на закъснение на цикъла повече от 50 дни, би бил полезен приемът само на прогестерон за 5-10 дни, за да се предизвика цикъл.  Също така употребата на противозачатъчни намалява симптомите на хиперандрогенизма (акне, омазняване на кожата и косата, окосмяване).  В случай на засилен хиперандрогенизъм могат също така да помогнат и антиандрогенните лекарства.  В случаите на безплодие е необходимо лечение за предизвикване на овулация.

За всяко заболяване е нужна индивидуална терапия, така че да се постигне максимален резултат с възможно най-малко странични ефекти. При СПЯ индивидуалността на лечението е от съществена важност, в зависимост от това дали е налице или не метаболитен синдром и дали има желание за забременяване или не.

Каква роля играе начинът ни на живот при справянето със синдрома?

Здравословният начин на живот с правилно хранене и спортуване, без употреба на алкохол, наркотични вещества и тютюневи изделия, предпазва от усложненията на този синдром, като напр. захарен диабет, високо кръвно налягане, хиперхолестеролемия и сърдечно-съдови заболявания). Също така следва да се отбележи, че физическите упражнения значително подпомагат превенцията и борбата срещу затлъстяването, което играе съществена роля за влошаването на СПЯ.

Едно меню без допълнителна захар, бедно на мазнини и богато на плодове и зеленчуци, подпомага запазването на телесното тегло, на ниски нива на липидите в кръвта и на по-доброто регулиране на гликемията, чрез инсулина, като в резултат имаме превенция, подобряване и/или регрес на симптомите на метаболитния синдром на поликистозните яйчници.

Съществуват ли медикаменти, които могат да помогнат?

Скорошни изследвания[3],[4] показват, че при жените, страдащи от СПЯ, често се наблюдава липса на витамин Д, което може би допринася за влошаване на тяхното състояние. Също така има данни за други растителни продукти, които действат главно на метаболизма на андрогените (като напр.  сао пелмето), които има вероятност да допринасят за подобряване на симптоматиката. За съжаление обаче не съществуват клнични изследвания, които да стигат до ясни и неоспорими заключения по този въпрос.

 

Източници: 1.  C.J Glueck, Ranganath Papanna, Ping Wang, Naila Goldenberg, Luann Sieve-Smith, Incidence and treatment of metabolic syndrome in newly referred women with confirmed polycystic ovarian syndrome, Metabolism - Clinical and Experimental, Volume 52, Issue 7 , Pages 908-915, July 2003.

2. Venkatesan,AM., Dunaif,A., Corbould,A., Ιnsulin resistance in polycystic ovary syndrome: progress and paradoxes, Recent Prog Horm Res, 2001, Vol. 56

3. Thomson RL, Spedding S, Buckley JD, Vitamin D in the aetiology and management of polycystic ovary syndrome, Clin Endocrinol (Oxf). 2012 Sep; 77(3):343-50.

4.  Brzozowska M, Karowicz-Bilińska A., The role of vitamin D deficiency in the etiology of polycystic ovary syndrome disorders].Ginekol Pol. 2013 Jun; 84(6):456-60.

 

Панайотис Н. Ксиромеритис

Акушер-гинеколог

Завършил медицина, специалност акушер-гинекология в Католическия университет Льовен (Université Catholique de Louvain), Брюксел, Белгия. Носител на награди, още от ученическите си години, автор на множество научни статии, публикувани в гръцки и международни научни списания.

По време на специализацията си като акушер-гинеколог в Католическия университет Льовен (Université Catholique de Louvain), под ръководството на проф. J. DONNEZ, се специализира в ендоскопската гинекологична хирургия, наблюдението на високорискови бременности, както и в пренаталната диагностика.

www.gynaikologos.org

ул. "Г. Ласани" 7, ПК. 54622, Солун