Хранене

Show_ygiis_kardia
Хранене

Здравото сърце – бягство от старините чрез храненето

Нектария Каракоста

Сърдечносъдовите заболявания представляват основен фактор за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Какво застрашава сърцето ни? Как можем да го предпазим? Кардиологът д-р Йоанис Маврепис разбулва всички тайни за това как сърцето ни да остане здраво дълги години.

Както показват международните статистики, сърдечносъдовите заболявания са основната причина за смърт в съвременното общество, а след тях се нареждат вредните навици, хроничните болести на дихателната система и пр. Според последните статистически данни се доказва още, че кардиологичните заболявания са водещата причина за постъпване в болница, т.е. на тях се пада значителен дял от бюджета за здравеопазване. Важно е и че сърдечносъдовите заболявания покосяват предимно и все по-често жените, което се дължи на повишените стойности на затлъстяването и тютюнопушенето при женската популация. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) дори умереното редуциране на артериалното кръвно налягане, на затлъстяването, холестерола и употребата на тютюн могат да намалят появата на кардиологични проблеми с до 50%.

Спирайки се върху основните рискови за здравето на сърцето фактори, специалистът от Кардиологичния център на Неаполис г-н Йоанис Маврепис изброява: „пушене, фамилна обремененост, заседнал живот и лошо хранене, т.е. хранене с много хидрогенирани (trans) мазнини, които са атерогенни, с неадекватен прием на растителни фибри и повишена консумация на червено месо”.

Съвременното хранене е един от основните фактори, застрашаващи здравето на сърцето. „Можем ли да превърнем врага си в съюзник и да бронираме своето сърце, променяйки начина си на хранене?” – питаме д-р Маврепис. Кардиологът препоръчва да консумираме ечемик и овес, бобови култури, ω-3 мастни киселини и най-общо да следваме средиземноморската диета, съдържаща повече плодове и зеленчуци, ядки, с по-малко месо и повече риба. Понеже обаче съвременното хранене не съдържа толкова риба, колкото ни е необходима, е важно да се приемат мастните киселини, от които имаме нужда, чрез хранителни добавки. Най-добрите източници на естествени ωμέγα-3 мастни киселини са тлъстите риби от типа на сарделата.

За съжаление обаче, както споменава г-н Маврепис, в модерната диета се променя пропорцията между ω-3 и ω-6 мастни киселини, която вместо да е в съотношение 3 към 1, в наше време е 1 към 15. Този дисбаланс от само себе си представлява рисков фактор за поява на сърдечносъдови заболявания.

„Рибите притежават ω-3 мастни киселини, които доказано редуцират триглицеридите. Освен това видът водоразтворими фибри, съдържащи се в зеления фасул, овеса и ечемика, понижава абсорбацията на холестерола, приеман чрез храната. Ако консумираме сухи фрукти, намаляващи LDL и увеличаващи HDL холестерола и триглицеридите, соеви протеини и фитостероли, може да се постигне една генерална полза по отношение понижаването на холестерола от порядъка на 20%. Същевременно с ограничението на обработените мазнини и холестерола в храните (напр. чрез неската консумация на червено месо), може да се постигне допълнително понижение на стойностите му с до 10%, т.е. да достигнем целта от 30%, което се постига и чрез статините!” – подчертава специалистът.

ADC хормони
Важни фактори за повишаване теглото и застрашаващи здравето на сърцето са химическите съединения, причиняващи затлъстяване (известни като ADC), казва д-р Маврепис. „Става дума за естествени хормони, съдържащи се в соевите продукти, в съставки, прибавяни във фуражите, срещани в пластмасите на опаковките, напитките и при инсектицидите. Тези вещества наподобяват човешките хормони и се препрограмират в бластоцитите на организма, трансформирайки се в мастни клетки. С други думи те не влияят само върху фертилитета, както смятахме досега, но ни причиняват затлъстяване, повишавайки едновременно с това и предразположението ни към доста болести. По тази причина някои диети не работят при определени хора.”

„Специално при децата”, продължава г-н Маврепис, „тези химически вещества се намесват във фазата на растеж и създават безброй адипоцити, заради които детето затлъстява”.

 

 

who is who

Йоанис Т. Маврепис, специалист кардиолог.

Завършва с отличие Медицинския факултет на Солунския университет (1994 г.), работил в Здравен център на Скидра, в МБАЛ Халкидики и в Здравния център на болницата в гр. Игуменица. Занимава се с конкретна област от кардиологията в Болница „Ипократио”, Солун, специализирана в проучването на хипертония със свръхмодерни уреди за 24 часово проследяване на ритъма на Holter и поставяне на пейстмейкъри. Участвал в коронарни изследвания и ангиопластики в Болница „ΑΧΕΠΑ” (при проф. Луридас) и в Кардиохирургичното отделение на „ΑΧΕΠΑ” (при проф. Спанос). Специализирал е в Adult Echocardiography Laboratory, University of Maryland Hospital, Baltimore. Работил е в Диагностичния център на Каламария и в медицинската служба на „EXPRESS SERVICE”. Има кардиологичен кабинет в кв. Неаполи, Солун. Публикувал е множество изследвания и участвал в гръцки и международни конгреси. Награден е от EUROPEAN HEART ASSOCIATION като изследовател в проекта EURO HEART SURVEY. Член е на American Heart Association и на European Society of Cardiology.

ул. „Ан. Ромилияс” № 28, кв. Неаполи, Солун, тел.: 2310637666; моб.: 6944169666, 6976564313 e-mail: minyas1967@yahoo.gr